Хаджи Димитър в София

Текст: Антоан Тонев

   Димитър Николов Асенов или Хаджи Димитър, както остава по – известен в нашата история, е един от символите на смелостта и жертвоготовността на българите. Той е олицетворение на непреклонния, горд българин, обичащ свободата и готов да се пожертва за нея и за благото на народа си.

    Бъдещият голям български войвода е роден в семейството на заможния търговец Никола Асенов през 1840 година в процъфтяващия град Сливен. Още през 1862 година, годината в която Раковски организира Първата българска легия в Белград, Хаджи Димитър излиза с чета в Балкана. Младият и непокорен българин не може да търпи повече турските издевателства над българите и несправедливостта, която се носи на талази от Османската държава. По тази причина едва 22 – годишен зарязва спокойния и сравнително уреден живот на сливенски търговец и се превръща в заплаха за османската власт, в закрилник на българите и справедливостта. През 1864 година Хаджи Димитър вече се е издигнал в хайдутските среди и заема втория по значение пост в четата на Стоян войвода – знаменосец. След неуспеха на тази чета и поради сериозни опасения, че може да бъде заловен младият българин напуска родната си земя и се озовава в Румъния. През 1865 година под давлението на самия Раковски сливенският хайдутин заедно със Стефан Караджа прониква в Българско и отново се бие против турците. Натрупва сериозен боен опит и става един от най – известните хайдути с безспорен авторитет сред емиграцията във Влашко. По тази причина на следващата година Хаджи Димитър оглавява нова чета и се отправя към родния си Сливенски Балкан, където няколко месеца тормози турските власти и въздава справедливо възмездие на всички тирани. През есента поради влошаването на времето и невъзможността да се изхранват в Балкана Хаджи Димитър и неговите четници се завръщат в Румъния.

    Така се стига до паметната 1868 година, когато започва подготовката на голяма българска чета в Румъния. За ръководители са избрани Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 година четата преминава река Дунав и започва безсмъртния си поход в българските земи. В продължение на две седмици всеки ден българската чета се бие против турските потери и редовните османски военни части. Преминава разстоянието от река Дунав до Стара планина и показва, че дори и да знаеш, че си обречен никога не трябва да се предаваш. Хаджи Димитър пада убит заедно с почти всички свои четници, но народният герой не умира, а започва безсмъртното си съществуване в сърцата на признателните българи. Обезсмъртяването на войводата е напълно завършено, когато през 1873 година Христо Ботев публикува творбата си „Хаджи Димитър”.

    Има няколко паметника, посветени на войводата, като в този брой ще публикуваме снимки на монумента, издигнат в чест на големия българин, в столицата. Паметникът се намира в центъра на ж. к. „Хаджи Димитър” и по - точно в градинката пред блок № 116. Този паметник е идеално място, където хората от квартала, а и всички други граждани и гости на София, могат да си припомнят делото на безсмъртния войвода и да усетят една свежа глътка патриотизъм и родолюбие в сърцето на бетонения жилищен комплекс.