Същност икласификация на групите

Групата е съвкупност от повече от двама индивиди, които си взаимодействати се намират в отношение на взаимна зависимост в процеса на постигане наопределени общи цели. В организацията съществуват различни видове групи. Формалните групи са тези, коитоса сформирани според изискванията на организационната структура и иматразписани цели, функции и задачи. Неформалнитегрупи не са структурирани официално и не са детерминирани от организационнитеизисквания. Те са естествени образувания, възникнали на основата на потребносттаот социални контакти и са свързани с предпочитанията на отделните индивиди.По-нататък въз основа на други критерии могат да бъдат разграничени команднигрупи, състоящи се от един мениджър и непосредствено подчинените му хора(например директорът и ръководителите на отдели); групи, създадени зарешаване на определена задача; групи по интереси – хора, които не саобединени от общо ръководство или от обща задача, а от желанието да постигнатнякаква специфична цел, от която е заинтересован всеки от тях (например промянана графика на отпуските); приятелски групи – съставени са от хора, които имат общихарактеристики (например възраст или политически пристрастия) и несвързани сработата интереси и занимания. Тези различни групи имат различно по сила исъдържание влияние върху организационното поведение. Специално вниманиезаслужават неформалните групи, които удовлетворяват предимно социалнитепотребности на хората и поради това са привлекателни и влиятелни за своитечленове. Това пък определя значението им за поведението на членовете наорганизацията. Причините, поради които хората членуват в разни групи, са различни.Те са свързани с това какви потребности удовлетворяват членовете в дадена групаи в каква степен. Основните причини, които обединяват хората в групи саследните:

·        Търсене на сигурност.Членуването в групинамалява опасността от изолация и самота на индивида. В групата той се чувствапо силен, по-самоуверен и по –неуязвим.

·        Статус.Членуването в дадена група може да дава престиж и признание от страна на хоратаизвън групата.   

·        Самоуважение. Принадлежността към дадена група дава на индивидасамочувствие и повишава неговата самооценка.

 ·        Афилиация. Хората изпитват удовлетворение от редовното си общуване сдругите хора от групата, в която членуват. За много, ако не и за повечето хорачленуването в групата удовлетворява потребността им от принадлежност,приятелство и социален контакт.

 

 ·        Власт. Групата притежава власт. Често чрез нея индивидът може дапостигне неща, които сам не би могъл да направи. В неформалните групиустановилите се отношения на неформално лидерство дават допълнителнивъзможности за упражняване на определена власт над другите.

 
·        Постигане на целите. Колективният труддава възможност на индивида да прави неща и да постига цели, които сам трудноби успял да осъществи. А има и задачи и цели, които са изобщо неизпълними инепостижими за сам човек.
 

4. Външни условия, наложени на групата

Всяка група е подсистема на някоя по-голяма система. Товазначи, че нейното поведение се определя не само от вътрешногруповите фактори ипроцеси, но и от външни условия, които налага по-широката организационнасистема. Става дума за: стратегията на организацията, определена от нейното ръководство;структурата на властта в организацията, която налага на групата формален лидер– шеф, назначен от висшото ръководство; формалното регулиране налага чрез организационните правила процедури,политики, които стандар- тизират поведението на членовете; организационнитересурси, зависещи от възможностите на организацията; процесът на персоналнаселекция, доколкото всеки работник е първо член на организацията, а след товаидва членството му в дадена група в организацията; оценката на труда и систематана възнаграждения; организационната култура, включваща специфични неписаниценности и норми, възприети в организацията; физическите условия на труд;личност-

ните характеристики на индивидите

 

5. Групова структура

Работните групи не са неорганизирана тълпа. Редица фактори импридават определена структура, от която зависи поведението както на отделниячлен, така и на групата като цяло. Такива фактори са следните променливи.

Лидерството. Всякагрупа има формален лидер, който всъщност е официалният шеф, назначен отръководството на организацията – ръководител на отдел, ръководител на проект,председател на комисия и т.н.

Формалниятлидер провежда официалната политика наорганизацията и следи групата да работи в интерес на нейните цели. В литературатае широко приета типологизацията на официалните лидери в съответствие със следнитетри основни стила на ръководст-

во: авторитарен, демократичен и laisser-faire (който не сенамесва, оставя нещата сами да се развиват). Общоприето е убеждението, ченай-ефикасен е демократичният лидер, който контролира дейността на групата, нов същото време не потиска активността и

личната инициатива на нейните членове. Това убеждение сеподкрепя от фактите, но истина е и това, че на различните етапи от развитиетона групата, както и в различните ситуации по-подходящ би бил друг стил.

В групата успоредно с формалния лидер има и неформални лидери, коитозаемат централни, възлови позиции в нейната неформална структура, т.е. всистемата от отношения, които се формиратне по предписание от ръководството, а като резултат от спонтанно възникналата симпатия, антипатия илиотблъскване между отделните индивиди. Вследствие на тези процеси хората снай-висок социометричен избор (тези, които са предизвикали симпатия у найголямброй колеги) стават лидери, които упражняват влияние върху другите членове на групата, които приемат тяхното лидерство не заради официалната им длъжност, азащото ги възприемат като хора, които в най-висока степен въплъщават чертите,които те харесват и уважават.

Между формалните и неформалните лидери в групата съществуватсложни отношения, които могат да се сведат до три основни вида: сътрудничество,конфликт, смесени. Те имат голямо значение, защото в много случаи неформалниятлидер може реално да бъде по-влиятелен от формалния. За организационнотоповедение е много важно да се търси хармонията в техните действия ивзаимоотношения.

Ролите - Ролята е поведение, което се очаква от всеки, който заемададена позиция в социалната единица. От работника например се очаква даизпълнява определени задачи, а от шефа – да взима решения и да организира работатана своите подчинени. Разбира се, всеки човек изпълнява многобройни социалнироли – освен че е работник или служител той е или може да бъде още неформален лидер,съпруг, родител, синдикален активист, домоуправител и т.н.